Представяме ви Мира Котева от кастинг платформата - актриса и писател на свободна практика. Завършва "Театър и сценични изкуства" в университета на Хъл в Англия. Две години прекрава в Лондон, снимайки се в независими продукции. Играе в късометражни и пълнометражни проекти и реклами. Пише статии за интересни личности, музика, кино и изкуство. Нейни публикации има в интернет блогове, както и в списанията "InGlobo" и "ELLE".
През 2020 година написва и заснема първия си авторски късометражен филм „Крачка назад“ с режисьора Станислав Христов. Лентата разказва житейската история за избора между кариерата и любовта на една съвременна, млада и търсеща жена.
Мира е носител на престижната награда за „Най-добра актриса“ от филмовия фестивал „Virgin Spring“ в Колката, Индия. Номинирана е за „Най-добра изгряваща звезда“ от филмовия фестивал „Soul Webfest“ в Сеул, Южна Корея.
В края на 2020 създава още един свой проект "Приказки с Мира" - онлайн четене на приказки, чрез който събира средства за стимулиране на развитието и образованието на деца в социални институции. Към днешна дата Мира продължава да развива идеята за приказките, но в малко по-различна посока - самата тя започва да пише книга, в която развива приказните герои в нови посоки.
А сега сме подготвили няколко въпроса, водени от любопитство какво ново замисля младата актриса.
Какво ново да очакваме от теб, работиш ли по твой проект?
Да, работя. Късометражният филм по мой сценарий, в който играх миналото лято преди дни излезе от постпродукция и в момента го разпращам по фестивали. След резултатите ще организираме премиера. В момента пиша книга с приказки с някои от най-известните оригинални приказки, но разказани от гледната точка на всеки герои. Например в Снежанка, задълбаваме историята на кралицата и разбираме каква е нейната причина за делата и. Аз вярвам, че никой не е само лош и в книгата разкривам точно това - намирам човешкото в героите. Като например в историята за Синята брада. Там опознаваме главния герой и виждаме и неговата гледна точка. Животът не е едностранен. Защо приказките трябва да са? И третия авторски проект, по който работя е нов сценарий. Но засега не мога да кажа повече.
Какво те вдъхновява и кога най-често се случва?
Странни неща в неподходящи моменти. Вдъхновявам се най-вече визуално. Понякога може да видя нещо съвсем обикновено и да се вдъхновя. Например днес. Видях отражението на слънцето в огледалото на колата, от което се образуваха разни формички и игра на светлини и помислих, че това би бил страхотен кадър. Също така много сънувам. Всяка вечер сънувам сякаш съм на кино. Понякога даже трябва да запиша какво съм сънувала като се събудя и после се връщам да видя дали идеята наистина си струва или е било момент на артистична лудост.
Кой е големият въпрос пред теб сега?
Как? Как да изпълня всичко, което съм планирала. Винаги се състезавам с времето. Имам чувството, че никога не е достатъчно. Има много проекти, по които искам да работя и които чакат да им обърна внимание. Единственият въпрос е как да успея да ги направя по начин, по който бих била удовлетворена и как ще успея да свърша всичко навреме.
Цената на свободата на независимия артист - какво ти дава и ограничава ли те този избор?
Цената е висока, но не бих променила избора си. Свободата от това да бъда независим артист е да избирам и контролирам. Аз решавам за себе си кога да кажа да и кога не. Това същевременно не е лесно решение. Може би цената е отговорността, която нося за себе си и за работата си. Ако работя и успявам да намирам проекти, които ме вдъхновяват, се чувствам чудесно. Но пък същевременно, ако не работя и има период от време, в който няма проекти, това отново е моя отговорност и от мен зависи да намеря или да създам. Като цяло това позволява работа върху мои собствени идеи, разполагане с времето ми и вземане на лични творчески решения, което за мен е наистина голямо богатство.
Къде е доброто?
В нас. Мисля, че всеки който има добро в себе си (а аз вярвам, че всички имаме!), може да го види навсякъде. Винаги имаме избор как да гледаме на света или да възприемаме определена информация. Мисля, че повечето хора са добри, но външни фактори ги разсейват и им пречат да виждат доброто около тях и се чувстват изгубени. Аз се чувствам така понякога. По природа клоня към песимизма, но съм си поставила за цел да се концентрирам върху позитивните неща и да виждам доброто повече, отколкото ми идва естествено. Но да си призная... Не е никак лесно!
Твоите 3 малки тайни за големи дела:
1. Постоянство. Рим не е бил построен за един ден. Истина е, че при някои хора нещата се случват изведнъж, но при други е по-дълъг процес и според мен постоянството е ключово.
2. Инат. Когато нещата не се получават, трябва да продължаваме да бутаме, докато не станат. Ако сме инатливи към неуспеха, няма да му позволим да ни настигне.
3. Смисъл. Ако вярваме в смисъла на това, което правим, никога няма да се откажем от делата си.
Пожелание за финал:
Желая на всички да открият своето призвание. Мисля, че всеки от нас е изпратен с цел и сме истински щастливи, когато усещаме, че сме на правилното място и правим точно това, което искаме да правим. Желая на всички ни да вярваме в себе си и да следваме целите си. Да се опитваме да създаваме стойностни неща - такива, които имат смисъл, които помагат, които ни карат да се припознаваме и да знаем, че не сме сами, такива които ни разсмиват и изваждат за момент от реалността. Такива, които ни обогатяват и заслужават да бъдат видени и чути.