Кино от нов вид, кино с мисия, посока и сърце
Новият игрален филм на режисьорския тандем Мина Милева и Весела Казакова („анатемосани“ в родината си като „сатанинското дуо“ заради силната полемика около документалния им филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“) – „Жените наистина плачат“ проправи истински дълъг фестивален път преди да се срещне с българска публика на официалната БГ премиера в рамките на 25-то издание на „София филм фест“. Преди септемврийската среща с родна публика, екипът представи филма на някои от най-престижните филмови фестивали на световната карта – Кан, Сараево, Карлови Вари.
Мина Милева и Весела Казакова получиха покана да оглавят престижното жури на програмата „Венециански дни“ (Giornate degli autori) на най-стария кинофестивал в света. Ето какво гласи прес-съобщението на Венецианския фестивал:
„Те са изпълнени със страст и целеустременост и събират овации от кино специалистите в целия свят – забележителният режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева е част от младото българско кино, което поставя България във фокуса на вниманието от 2013 до настоящата 2021 г. Двете дами са на една вълна в творческо отношение още от документалния си дебют „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“... Весела и Мина ще пристигнат във Венеция начело на журито на програмата „Венециански дни“ (Giornate degli autori) след изключително топлия прием в Кан на най-новия им филм – „Жените наистина плачат“; творбата им се състезаваше в конкурсната програма „Особен поглед“, а Screen International определи филма като „провокативна и увлекателна драма, в която се съчетават лични и политически теми“.
Филмът
„Жените наистина плачат“ е част от 20-те филма, преминали през селекцията на кинофестивала в Кан, в програмата „Особен поглед“. Главни герои са няколко жени, преминаващи през особена трансформация и личен катарзис. В него оживяват съдбите на пет жени от едно средностатистическо българско семейство, които се опитват да отстояват себе си в страна, раздирана от хомофобия и предразсъдъци - самотна майка (Катя Казакова) и двете ѝ пораснали дъщери Соня и Лора (Мария Бакалова и Ралица Стоянова (дъщеря на Катя и в живота). Лора работи на строеж наравно с мъжете. Соня е наивна и се влюбва в женен мъж с дете, който я заразява с вируса ХИВ. Биляна Казакова влиза в ролята на майка на ръба на нервен срив, докато по цял ден седи вкъщи и се грижи за бебето си, а мъжът ѝ присъства в живота им само като глас в телефона. Другите роли във филма са поверени на Росица Гевренова, Диана Спасова, Добриела Попова, известни както от телевизията, така и от театъра, в спектакли за правата на жените и домашното насилие. Специално участие във филма е поверено на изключителния актьор Йосиф Сърчаджиев.
Сценарият е дело на Биляна и Весела Казакови и Мина Милева, оператор е Димитър Костов, а продуценти са компаниите „Активист 38“ и „Ici et La productions“, представлявана от Кристоф Брюнше, който е и един от продуцентите на „Котка в стената“. Мина Милева обръща внимание на факта, че неговото участие им дава „сигурност и увереност при представянето на филмите на световната сцена“. Копродуцент на „Жените наистина плачат“ е и Оливие Пер от Аrte France Cinema, като филмът е реализиран с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“ - България, ARTE France, EURIMAGES, Ile de France.
Мина и Весела за филма:
“Занимава ни женската ранимост, онова, което все остава неизказано, неуловимо. Кино езикът позволява да изразим това без да бъдем брутални. Всички ни потриса, когато някое животно е наранено, а когато стане въпрос за наранен човек, жена, е сякаш заслужено. Във Франция, където довършваме филма по стените на сградите има надписи на хартия А4 - тя бе изнасилена и убита. След дни страниците са скъсани и заместени с “наказана”. Да, жените наистина плачат и ние искаме да им обърнем внимание. Интересува ни женската солидарност. Филмът „Жените наистина плачат“ разказва за семейство пълно с жени, в общество където “gender” се превърна в обидна дума и манипулацията около Истанбулската конвенция показа как обществото ни има още много да извърви.”
Активист 38 – между сянката и светлината
Мина Милева и Весела Казакова носят киното в сърцето си и на филмите, които създават, много им личи, че преминават директно оттам. Така, както седмото изкуство не се умори да цитира един от любимите си афоризми за сърцето, че е „само мускул, но задвижва цяла вселена“, така и на хората, които не се чувстват комфортно да стоят очи в очи с истината, пък макар и на филмова лента, не им омръзна да добавят към имената им и продуцентската им компания „Активист 38“ – „демоничното дуо“.
Получават артистичния си, боен прякор, когато през 2014-а предизвикват силен трус във филмовата гилдия с документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“. Шест години по-късно стигат до конкурсната програма на престижния филмов фестивал „Локарно“ с филма „Котка в стената“. Винаги са на мушката на уседналата в комфорта на битието и артистичните си намерения т.нар елитна вихрушка, но пък печелят възхитата и аплодисментите на вярната си публика, медиите и колегите си от целия свят. Не се страхуват да бъркат с пръст в раната, било то и част от семейната история (филмът им „Звярът е жив“ е инспириран от трагичната история на дядото на Мина Милева, намерил смъртта си в един от лагерите на смъртта на комунистическата партия), нито пък да реагират с усмивка на озъбеното лице на реалността, както се случва с „Котка в стената“.
Мина Милева за Мария Бакалова - първата българска актриса, номинирана за „Златен глобус“ и „Оскар“:
Част от рецензиите и интервютата за „Жените наистина плачат“: Screen International I Cineuropa I ARTE I Variety I Deadline I Daily Mail
Снимки: WDC